* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Рано си Богдан подрани
в събота срещу неделя -
сто драм ракия да пие,
махмурлук да си разтури.
Нали са Богдан понапи,
та си са Богдан пофали
пред тиа жълти евреи,
че има конче ранено,
що за ден иде в Цариград,
що за ден иде и доде.
Та па си каул направи
със тиа мръсни евреи:
ако си иде и доде,
ще да му дадат евреи
девет дукяна с имане,
десети ситен маргарит,
жълта еврейкя робиня.
Ако не иде и доде -
евреи да си му земат
негово либе Петкана
със мъжко дете Дамяна.
Богдан си дома отиде.
Насред го двори срещнало
негово дете Дамянчо.
Богдан си дете замина.
(...)
Какино конче ранено,
ранено, па не яздено!
Чопрази ще си разтура -
копита ще ти посребра!
Пръстене ще си разтроша -
гривата ще ти позлата!
(...)
Узе си седло нарамо
и низ чаршия одеше,
одеше Богдан, плачеше:
- Род рода, каже, не рани,
но тежко, който я нема!
Нали го срещна вуйчо му,
вуйчо му Кара Димитър.
(...)
Я имам тавла атове -
иди си, вуйкьов, избери
кой ти по воля отива!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010