* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Тръгнали ми са, тръгнали
кметове, още бирници,
големи глоби да турят,
кому по двеста, по триста,
а на млад Стоян хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей, ой ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ме глобихте,
такава глоба голяма?
- Нии те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право си у тях отиде,
и на майка си продума:
- Учи ме, мале, научи,
как да си глоба изплатя!
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ,
в града, в Димотика,
при него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата да си изплатиш!
Че стана Стоян, отиде,
в Димотика отиде,
и на вуйчо си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя.
Вуйчо му дума:
- Стояне, чул съм,
Стояне, разбрал съм,
че имаш булче хубаво,
булчето да си доведеш,
доведеш да го заложиш,
пари тогава ще вземеш!
Дей гиди Стоян, Стояне,
посъбра Стоян дружина,
че ги поведе, заведе,
към вуйчови си вратници.
Кога е било посред нощ,
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, извика:
- Я излез, вуйчо, я излез,
булче за залог да вземеш!
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете вързали,
насред го гора завели,
и му главата отсекли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010