 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му
Събрали ми се, прибрали,селски кметове и чорбаджии,
големи глоби да глобят,
големи данъци да слагат
за беглишките кории.
На кому двеста и триста,
на млад Стоян хиляда.
Стоян на чича си думаше:
- Чичо ле, чичо Никола,
защо ме толкоз глобите,
нали сме, чичо, роднина?
Чичо му дума на Стоян:
- Ний не те глоба глобиме
за беглишките кории,
а най те глоба глобиме,
че имаш конче алено
и имаш булче хубаво
дето ги няма в село!
Стоян си в къщи отиде
и на майки си думаше:
- Заборчлях, майко, задлъжнях
тъкмо петдесет хиляди,
двайсет и пет имах, дадах ги,
още двайсет и пет остават,
да дължа, майко, да давам -
нива да продам, нямаме...
Майка му дума на Стоян:
- Я стани, иди, Стояне,
в Димотина града голяма,
там имам брат болярин.
Че стана Стоян, отиде,
при своя вуйка Стамата.
Всичко му Стоян разправи -
защо са го глоба глобили,
че имал конче алено
и имал булче хубаво.
Кат зачу вуйчо му тез думи,
той на Стояна думаше:
- Добре си дошъл, Стояне,
пари ще да ти наброя,
тъкмо петдесет хиляди,
но срещу парите ще оставиш
твоето булче хубаво.
Когато борча изплатиш -
тогава булче ще вземеш.
Стоян му много домъчня,
че си в тях отиде,
че взема лиси биволи,
та ги на пазар изкара,
че ги скъпо продаде,
та взема пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
че се назад повърна,
право в гората отиде,
че събра трийсет момчета,
момчета, като вълчета,
цели три месеца седяли,
никаква кярба нямали.
Тогаз им Стоян продума:
- Хайде в гората идете,
по една върлина донесете,
реката да прекрачиме.
Бързо момчето отишли,
по една върлина донесли,
че си реката прескачат -
от трийсет седем минават.
Тогаз ги Стоян завежда
в Димотика града голяма,
при своя вуйча Стамата.
Вечерта късно пристигат
и на портата похлопват.
Вуйчо му се обажда:
- Туй време порта не отварям!
Тогаз му Стоян продума:
- Отвори, вуйчо, отключи,
аз си булчето доведох,
срещу парите да оставя.
Срам ме дене да дойда,
затова ноще дохождам.
Като зачу вуйчо му Стояна,
по бели гащи подскочи,
булчето да му посрещне.
Като портата отвори,
Стоян с дружина навлезе,
вуйчо му ги в къщи покани
и ги хубаво нахрани.
Тогава Стоян продума
на свойте вярни момчета:
- Защо седите и гледате,
ръжен и дилафа вземете,
вуйча Стамата да горите,
парите да ни изкаже!
И той им сребро изказа.
Стоян вуйча си думаше:
- Като сме, вуйчо, хайдути,
ний не сме, вуйчо, хамали,
среброто да ти носиме.
И той им златото изказа.
Стоян дружина думаше:
- Вземайте, колко можете!
А той си сабята извади
и на вуйча си думаше:
- Я на ти, вуйчо, булчето.
Тез думи като издумал,
тогаз му главата отрязал.
Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010