* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Турци Стояна бедили,
бедили, в беля турили -
че си е Стоян, че си е
на турска врата похлопал,
бела ханъма залибил.
Прочул се Стоян до паша,
паша гавазе изпрати,
Стояна да му закарат.
Гавазе Стоян фанаха
и при паша закараха.
Паша на Стоян думаше:
- Стояне, баш гяурино,
как смея, мари Стояне,
на турски врата да хлопаш,
бела ханъма да либиш?
Ще да ти земем главата,
хай, да ти простим живота,
ама ще глоба да платиш -
три иляд кара грошове.
Иди си пари донеси!
Стоян си дома отиде.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо те паша, бре, вика?
Стоян на майка продума:
- Тизека, мале, не знаеш,
турци ме беда, бре, бедат,
че съм туркиня залибил,
на турска врата похлопал,
та да ми земат главата;
па ми прощават живота,
ала ме, мале, глобяват -
три иляд кара грошове.
Чуда се, мале, мая се,
дека ще пари да взема,
на турци глоба да плата?
Майка Стояну продума:
- Стояне, синко Стояне,
тая се грижа не грижай -
ти имаш уйкя търговец
у Котел града голема.
Я стани заран по-рано,
та иди, синко, у Котел,
та па му, синко, прикажи,
каква те беля намери,
па му се, сине, прикажи,
че му си тизе сестринче -
дано ти, сине, помогне
от беля да се отървеш,
па ще наскоро да гледаш,
парите да му повърнеш!
Станал е Стоян, отишел
у Котел града голема -
уйкя си Стоян намери.
Ка го е видел уйкя му,
он на Стояна продума:
- Добре ми дошел, Стояне,
Стояне, мило сестринче!
Що прави, уйкьов, майка ти?
Стоян му дума продума:
- Сички сме живо и здраво...
Мене ме беля намери -
турци ме беда бедия,
че съм туркиня залибил,
на турска врата похлопал,
та ме при паша караа,
главата да ми, бре, земат.
На ми простия живото,
та ме със пари глобляват -
три иляд кара грошове.
Мене ме мама допрати,
допрати, уйкьо, до тебе,
със пари да ми помогнеш,
от беля да се отърва.
Па ще наскоро да гледам,
парите да ти повърна.
Уйкя му дума продума:
- Стояне, мило сестринче,
не мога да ти помогна -
много съм пари, бре, раздал
и не съм други, бре, събрал,
та да ти, уйкьов, помогна.
Стоян си глава наведе,
сълзи низ очи капнаха.
Уйкя му дума продума:
- Маре, Стояне, Стояне,
не мисли, уйкьов, не плачи!
Ай да ти, уйкьов, помогна -
намери, уйкьов, доведи
до двама ора познати,
за теп кефиле да станат,
ако ми пари не върнеш,
я ще ги от них, бре, зема!
Стоян уйкя си продума:
- Уйкьо ле, Стане чорбаджи,
мене ме никой не знае,
не знае, не ме познава,
та никой не ще, бре уйкьо,
за мене кефил да стане!
Уйкя му дума продума:
- Стояне, мило сестринче,
тебе ти кефил не требва -
ти имаш булка хубава,
ти ще ми дадеш булката,
булката да ми слугува,
доде ми върнеш парите.
Стоян му дума продума:
- Уйкьо ле, Стане чорбаджи,
де се е чуло, видело
булка на залог да иде?
Стана си Стоян, отиде,
че на майка си приказа.
Майка Стояну продума:
- Стояне, сине Стояне,
продавай, синко, залагай
бащини ниви, ливади,
и твои сиви говеда,
та си парите сабери,
на турни глоба да платиш,
от беля да се отървеш!
Стоян си ниви продава,
продава сиви говеда.
Събрал е Стоян, събрал е,
три иляд кара грошове.
Та ги на турци занесе,
та се от беля отърва.
Колко му пари остале,
отиде Стоян у Стамбол,
та купи чифте пищоли
и купи сребран ятаган.
Станал е Стоян, станал е,
станал е млада войвода.
Събрал е Стоян, събрал е,
до седем верна дружина,
кои за булка не жалат,
за булка, още за майка -
и не щат комин да пушат!
Стоян им пушки накупи,
па на дружина думаше:
- Дружино, верна, сговорна,
айде у Котел да идем
код уйкьо Стане чорбаджи,
главата да му отрежем,
парите да му земеме!
Че са във Котел отишли
при Станевите вратници,
че си е Стоян похлопал.
Уйкя му лежи в постелкя,
та е излела уйна му
на високите дивани,
па на Стояна продума:
- Какво си тизе и кой си,
посред нощ тизе да хлопаш?
Тогай се Стоян обади:
- Не ме ли, уйно, познаваш?
Язе съм ваше сестринче,
че я си вода булката,
на уйкьо да я заложа,
та с пари да ми помогне -
булката да му слугува,
доде му върна парите...
Ка го е дочул уйкя му,
на бели дреи излезна,
та си вратници отвори.
Стоян си влезна у двори,
веднага фана уйкя си
и на уйкя си продума:
- Ето ти, уйкьо, булката!
Па го у домо воведе.
Уйкя му дума продума:
- Стояне, мило сестринче,
недей ми зима главата!
Я влезни, уйкьов, в земници,
там има девет сандъци -
повикай, уйкьов, дружина,
земете, уйкьов, носете,
да ви са алал парите -
саде ми глава не зимай!
Извади Стоян, извади,
извади сребран ятаган,
па на уйкя си продума:
- Уйке ле, Стане чорбаджи,
де се е чуло, видело,
булка на залог да иде?
Тизе ме, уйкьо, накара
млада войвода да стана,
главата да ти отрежа!
Извади тежок ятаган,
че му главата отреза.
Тогай повика уйна си,
та ги в земници воведе,
че им парите казала -
и ней главата отсече!
Па им къщата запали,
сичко на пепел станало.
Слушайте, бракя дружино,
това е било истина,
та е на песен станало,
по народ да се прослави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010