* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Какво е чудо станало
в село Черажие, Ямболско,
на личен ден Гергьовден,
всички агнета заклали,
тогаз се бирник задава,
тоз сиромашки изедник.
В общината селска отива
и на кмета налага,
бързо заповед да издаде,
никой си агне да не раздава,
докато си дълга не плати.
Барабанът тръгва из село,
тиляли викат по мегдани:
- Никой си агне да не раздава,
докат си данък не плати!
Всичките пари имали,
та си данъка платили,
само ми, холан, остана
Иванчо клето сираче,
Иванчо момче сиромашко,
той няма пари да даде.
Иванчовата майчица,
тя на Иванчо думаше:
- Я стани, Иванчо, отиди,
от вуйчо си пари да искаш!
Вуйчо на Иванчо думаше:
- Я слушай, Иванчо, послушай,
ти имаш булче хубаво -
на снага тънко, високо,
на лице бяло, червено;
на мен си булче заложи,
тогаз ще си пари харижа.
Иванчо вуйчо си продума:
- Знаеш ли, вуйчо, помниш ли,
кога беше Старозагорския панаир,
как си джамбази завардихме,
кесии пари вземахме,
черни биволи грабнахме
и ги на салхана закарахме;
даде ли нещо на мене,
казах ли нещо на някой?
Иванчо го страшно догневя,
извади ножче касапско,
на вуйчо си глава отрязва,
на вуйчо си, баш изедника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010