* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Имала мама, имала
едного сина Стояна -
той за син, той за дъщеря.
Расъл Стоянчо, порасъл,
станал е за оженване.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, сину Стояне,
хад стига тоя виргинлък,
хад мама да те оженим,
да вземем млада отмяна,
за мене млада отмяна,
за тебе булка засмяна!
Стоян на мама думаше:
- Мори, мамо, стара мила,
за коя мома ще ходиш?
Мама Стояни думаше:
- Тодорка нашата комшийка,
че е богатска дъщеря.
Петък са пили, менили,
събота годеж годили,
венчали, булка довели.
Мина се малко, не много,
мама Стояна попита:
- Стояне, синко Стояне,
защо си, майка, кахърен,
кахърен, още жаловен?
Дали те булка нагруби,
дали ти е гозба не вкусна,
или ти е вино кисело,
дали ракия горчива?
Стоян на мама думаше:
- Майко ле, стара мила,
от тебе не мога да крия,
щото не си ми мащеха.
От всичко съм, мамо, доволен,
ама ме беда бедиха,
бедиха наковладиха.
Да бе за нещо някакво,
за едно пиле комшийско.
И то да е, мамо, петровче,
ами то пиле есенче.
Голяма глоба глобиха -
петдесет и пет хиляди.
Петдесет имах, дадох ги,
ала пет не ми достигат.
Заради тях ще ме обесят.
Мама Стояну думаше:
- Да тръгнеш, мама, да идеш
у вуйчо си Стоянови!
Вуйчо ти е селски чорбаджия,
на гости да му отидеш,
той ще ти заем заемне.
Стоян мама си послуша,
че тръгна Стоян, отиде,
че вуйчо му посрещна.
Вуйчо Стояни думаше:
- Стояне, пиле лелино,
лелино, още сестрино,
какво те гости донесе?
Стоян вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
дойдох да ти се оплача -
голяма ме глоба глобиха,
парите не ми достигат,
ти да ми заем заемеш,
заем пет хиляди гроша.
Вуйчо Стоян думаше:
- Стойне, пиле сестрино,
аз заем ще ти заемна,
дорде ми пари изплатиш,
рахим ще взема Тодорка.
Върна се Стоян, отиде
и на мама си обаждаше:
- Мамо ле, мила майно ле,
вуйчо заем ще ми заемне,
ала рехим ще земне Тодорка.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ще тръгнеш, синко, ще отидеш
на бащино си равен гроб.
Там до куклата разрой
бащината си свирка хайдушка,
вземи я, синко Стояне,
че на планината да излезеш,
засвири жално и милно.
Бащини ти другари,
всичките ще са съберат,
все отбор млади хайдути.
Поведи ги, че ги доведи!
Ах, че ги Стоян доведе.
Майка му казан яхния наготви,
яли са чакъм, пили са,
и си ги Стоян поведе,
и у вуйчови си ги заведе,
че на порти похлопа,
полунощ, чак към посред нощ.
Вуйчо му се чудом зачуди,
каква е таз работа.
Стана вуйчо му, излягва,
че си на порти отиде.
Стоян вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
отвори, вуйчо, да влезем,
на пътя сме закъснели
да дойдем, да пренощуваме.
Ах, че вуйчо му отвори,
равно се дори напълни
с отбор млади хайдути.
Стоян на вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
кажи на вуйна да излезе
и двамата ще се изстъпите,
три поклона ще ми сторите,
живота ще ви харижа.
Стоян на Тодорка думаше:
- Стани, Тодорке, да видим,
нашето ни е куче заяло,
да видим как ще ни изяде.
Двамата са се изстъпили,
първи са поклон сторили,
втори път са се навели.
Стоян си шашка извади,
както са се двамата навели,
той с шашка удари,
отведнъж им главите отряза.
И ги сред дори остави,
и си на вуйчо си думаше:
- Ето ти, вуйчо, Тодорка,
давам ти я рахим, вуйчо ле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010