* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Тръгнали ми са, тръгнали,
кметове, още бирници,
големи глоби да слагат.
Кому по двеста, по триста,
на млад Стоян хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ме глоба глобихте,
такава глоба голяма?
- Ний те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право си у тях отиде
и на майка си продума:
- Учи ме, мамо, учи ме,
как да си глоба изплатя?
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ
в града, в Димотика.
При него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата да си изплатиш.
Че стана Стоян, отиде,
в Димотика града голяма
и на вуйчо си думаше:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя.
Вуйчо му дума, продума:
- Чул съм, Стояне, разбрал съм,
че имаш булче хубаво.
Булчето да си доведеш -
тогава пари ще вземеш!
Дей гиди, Стоян, Стояне,
посъбра Стоян дружина,
че я поведе, заведе,
към вуйчови си вратници.
Кога е било посред нощ,
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Я излез, вуйчо, я излез,
булче за залог да вземеш!
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете вързали,
насред гора завели,
та му главата отсекли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010