* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Тръгнали ми са, тръгнали
кметове още бирници,
големи глоби да турят -
кому по двеста, по триста,
а на млад Стоян хиляда.
Стоян си дума продума:
- Брей, ой ви вази кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
та си ме глоба глобихте,
такава глоба голяма?
Кметове думат Стояну:
- Ний те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право у тях си отиде
и на майка си продума:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си глоба изплатя?
Майка му дума, продума:
- Стояне синко, мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ
във града, във Димотика,
при него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата да си изплатиш.
Че стана Стоян, отиде
във Димотика град голям,
и на вуйча си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя.
Вуйчо Стояну думаше:
- Чул съм, Стояне, разбрал съм,
че имаш булче хубаво,
булчето да си доведеш,
доведеш, още заложиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010