* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Петър майка си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
заборчлях, мамо, задлъжнях
с тежки големи борчове,
дорде си сватба направя.
Кажи ми, мамо, разправи -
откъде пари да взема,
борчове да си разплатя?
Мама на Петър думаше:
- Петре ле, синко Петре ле,
ти имаш вуйчо на Ловеч,
той има пари безбройни,
от него пари ще вземеш,
борчове да си разплатиш.
Петър майка си послуша,
че си на Ловеч отиде,
вуйчови порти похлопа:
- Я излез, вуйчо Матея,
мама ме до теб изпрати,
пари във заем да дадеш,
борчове да си разплатя;
ще ти ги, вуйчо, повърна,
когато, вуйчо, спечеля.
Матея дума на Петър:
- Петре ле, чедо сестрино,
пари без рехим не давам;
ти имаш булче хубаво,
иди го, Петре, доведи,
залог да ми го оставиш.
Кат зачу Петър тез думи,
той се назади повърна,
право у тях си отиде,
посъбра Петър, понабра
дружина вярна, сговорна,
прязнощ на Ловеч отиде.
Като на Ловеч отиде,
вуйчови порти похлопа,
и на вуйчо си извика:
- Излез ми, вуйчо, отвори,
че си ти водя булчето,
залог да ти го оставя.
Като чу Матей тез думи,
много се Матей зарадва,
бързо на порти отиде,
със дясна ръка отваря,
със лява ръка посяга
булчето да си поеми.
Петрова вярна дружина,
тя си Матея извлече,
назад му ръце вързаха,
главата му отрязаха.
Да помни Матей, да знае
как се тъй булче довежда
и се на залог оставя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010