* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

- Вуйчо ле, вуйчо Матея,
заборчлях, вуйчо, задлъжнях,
тежки, големи борчове,
докат си сватба изкарам...
Майка ме, вуйчо, провадя,
пари в заем да дадеш,
борчове да си изплатя.
Матея Петре думаше:
- Петре ле, чедо сестрино,
чувал съм, Петре, на село,
че имаш булче хубаво.
Ще ли си булче заложиш,
докат ми пари повърнеш?
Петър му жално домиля
и на вуйчо си думаше:
- Булче ми, бяло и хубаво,
слънце не го е виждало,
срам ме е от хората,
по бял ден да го доведа,
посред нощ ще го доведа.
Петър си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Затуй ли ме проводи у вуйчови?!
Ази му пари поисках,
а той какви думи ми дума,
ще ли си булче заложа,
докат му пари повърна...
Мама на Петра думаше:
- Я иди, Петре, на село,
събери верни другари,
у вуйчови си идете
и му глава отрежете.
Отива Петър на село,
събира верни другари,
у вуйчови си отива
и на порти похлопва.
Вуйчо му порти отваря
и си ръката подава,
булчето да си поемне.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010