* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Стоян го беда бедили,
бедили и го осъдили
педесет и пет хиляди,
хиляди златни грошове.
Педесет има Стоян, даде ги,
пет хиляди не му достигат
и то да е барем за нещо,
а то за нищо и никакво.
То е за нищо и никакво,
за една кокошка комшийка,
а то да е барем кокошка,
а то е пиле петровско.
Стоян майка си продума:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си борча заплатя,
главата да си отърва.
Майка му дума Стояну:
- Стояне, синко Стояне,
ти имаш вуйчо богатин,
богатин, Стамат чорбаджия -
той има пари безчетни.
Стоян майка си послуша
и тръгна низ Стоян зарана,
той си на порти похлопа.
Вуйчо му порти отвори,
вуйчо му дума Стояну:
- Стояне, чедо сестрино,
на порти що хлопаш и викаш?
- Вуйчо ле, Стамат чорбаджи,
нал знаеш, вуйчо, нал знаеш,
останах клето сираче,
че немам нийде никого...
Голяма беда бедиха
и мене ме, вуйчо, осъдиха
петдесет и пет хиляди,
хиляди златни грошове.
Петдесет имах, дадох ги,
пет хиляди не ми достигат
и мене ме мама изпрати,
ти да ми, вуйчо, дадеш.
Вуйчо Стояну думаше:
- Сега се пари не дават,
сега са тежки времена,
но друго ще ти обадя.
Ти имаш булче хубаво,
за гарант да го поставиш,
тогаз ще ти пари аз дам.
Тогаз се Стоян ядоса,
извади ножче от пояс,
че му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010