* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Тръгнали ми са, тръгнали,
кметове, още бирници,
големи глоби да слагат,
кому по двеста, по триста,
а на млад Стоян хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
че ме глоба глобихте,
такава глоба голяма!
- Ний те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право у тях си отиде
и на майка си продума:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си глоба изплатя...
- Стояне, синко Стояне,
ти имаш вуйчо богаташ,
богаташ в града Димотика;
при него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата си да изплатиш.
Че стана Стоян, отиде
в Димотика града голяма
и на вуйчо си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя.
Вуйчо му дума Стояне:
- Чул съм, разбрал съм,
че имаш булче хубаво;
булчето си да доведеш,
доведеш да го заложиш,
тогава пари ще вземеш.
Дей, гиди, Стоян, Стояне,
посъбра Стоян дружина,
че я поведе, заведе
към вуйчови си вратници.
Кога е било посред нощ,
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Я излез, вуйчо, я излез,
булче за залог да вземеш.
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете вързали,
насред гора завели,
там му главата отсекли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010