 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му
Стояновата майчица,тя на Стояна думашe:
- Стоене, сино Стоене,
що си почернял и погрознял,
що бистри сълзи рониш
и пак ги скритом триеш?
Стоян, мър, мале, думаше:
- Милинка моя, майчо льо,
аз меряв дан' ти казвам,
ама кат' питаш, ще кажа.
Мене ме, мале, бедива,
бедива и ме глобива
педесет и пет хиляди.
То да й за нещо някакво,
пък то за нищо и никакво,
за Лозенската кория,
за селска пуста неразбория!...
Педесет имах - дадох ги,
пет нема отде да дам
да си глобата наплатя.
Стояновата майка думаше:
- Стоене, сино Стоене,
туй ли са чудом чудиш,
и на туй ли да те науча?
Стани и иди, сино льо,
у вуйчови си Стаматьови.
Той много пари има,
за айрад пари дава,
иди си у вуйчо, мама, займи,
че си глобата наплати.
Стоян послуша майка си,
отиде у вуйчови си,
на шимир порти похлопа.
- Вуйчо льо, вуйчо Стамате,
стани ми врата отвори.
Вуйчо му го зачу
и на порти излезе.
(Попитал го що дири. Той казал:)
- Вуйчо льо, вуйчо Стамате,
мене ме, вуйчо, глобива
педесет и пет хиляди,
педесе имах - дадох ги,
пет нема от де да дам.
Майка ми ме проводи
ти да ми пари заемеш,
да си глобата наплатя!
Вуйчо му се надолу наведе
и на Стояна дума продума:
- Стоене, вуйчом Стоене,
тежки години станава,
без поръчител заем не давам...
- Кого поръчител да направя,
немам нийде никого,
никого не познавам
и мене никой не познава.
- Кат немаш нийде никого
и никого не познаваш,
ти имаш булка хубава
с хубава мъжка рожбичка.
Иди я, вуйчом, доведи,
че ми я залог заложи,
когат ми върнеш парите -
тогаз ще вземеш булката.
И той се назад повърнал,
отишъл у майкини си.
- Милинка моя, майчо льо,
немичка да си онемяла,
слепичка да си ослепяла,
дето ме, майко, проводи
от вуйча пари да искам!
Мене ми вуйчо поиска
хубава булка Петранка
с хубава мъжка рожбичка,
да му я залог залагам,
той да ми пари заема -
да си глобата наплащам.
Когат му върна парите
и да си взема булката.
Стояновата майка казала:
- Стоене, сино Стоене,
виж какво ще ти кажа -
ти имаш лиси биволи,
привлез си у тъмно мази,
лиси биволи изведи,
чеши ги, сине, укрепи ги,
че ги чулясай с копринени чулове
и с ахтонени капистри,
че ги закарай у Димотика,
у Димотика града голяма,
на Димотишкия панаир.
Че си биволи продай
и си глобата наплати.
Стоян майка си послушал,
правлязъл у тъмни мази,
извел си лиси биволи,
чесъл ги, укрепил ги
за Димотика ги повел,
на Димотишкия панаир.
На пътя срещнал търговци,
търговци биволи откупили,
и на Стояна пари броили.
Стоян не се назад повърна,
право у Димотика отиде,
купи си пушка бойлийка,
купи си сабя френгийка,
купи си чифтя пищови
и до трийсет млади юнака,
все на по трийсет години.
Отишле у тях, яли и пили,
доде си петлите пропели.
Стоян на другари думаше:
- Другари, изборни юнаци,
тъз вечер у вуйка ще идем,
булчето ще си водим.
Той да ми пари заема,
аз да си глобата наплатя.
Станали сички, тръгнали,
у вуйча му отишли.
Извикали на портите:
- Вуйчо льо, вуйчо Стамате,
стани ми порти отвори!
(Той казал: - Сега си порти не отварям, сега е нощ и полунощ. Зоря ела, ще ти пари заема. Стоян казал:)
- Нал ми искаш булката,
зоря да я доведа -
от Господа ще ме догрешей,
от хората ще ме досрамей,
ти ми порти отвори
и ми булката приеми!
Че се вуйчо му излъга,
стана, че му порти отвори.
Не влезе с булка хубава,
най ми увлезе, увлезе
с трийсет млади юнака.
Вуйчо му дума, издума:
- Хубава булко, Калинке,
стани вземи малката крина,
че я със злато напълни,
на Стояна пари да дадем,
да си глобата наплати.
Стоян дума на вуйча си:
- Не щем ти, вуйчо, парите!
Другари, изборни юнаци,
силни ми огньове накладете,
железа и перусти пригответе.
На вуйчова врат ще ги сложим,
да знай вуйчо, да помни,
как ще ми булче поиска!
(Другарите наклали огъня, насинили железата и му ги турили на шията. Той рекъл:)
- Не ми тургайте железа и пирустия,
казана у мазата е пълен с пари.
Идете, земайте колкот искате,
носете колкот можете,
мене със душа оставете.
Стоян на вуйча си думаше:
- Не щем ти, вуйчо, парите!
Пак на другари думаше:
- Буля за ръка ще уловите,
у маза ще я въведете,
на буля глава ще отрежете,
на пари курбан да стане.
Да знай вуйчо, да помни,
как ще ми мене поисква
хубава булка Петранка
с хубава мъжка рожбичка.
(И тий направили тъй. Отрязали главата на буля му и тя на пари курбан станала. И сетне той се разсърдил веки, става, на вуйча си глава отрязва.)
Руса му се глава търкуля,
кървав му език говори:
- Стоене, вуйчом Стоене,
аз казвах на амен,
ти що го взе на истина?!
Аспарухово, Провадийско; трапезна - на събор (Архив КБЛ-ВТУ); на места преразказвана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010