* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Русина майка плетеше
на високону одере,
на виенине килюме
и хитро си я учеше:
- Русо, майчина дъщерю,
кога ми идиш, дъщерю,
у уйка ти, цар Костадина,
ни стрелкай очи в юнаци,
ни спускай скутя доземи,
оти щиш грешка пригреши,
та щиш устрели уйка ти,
уйка ти, цар Костадина.
Руса майка си ни почу,
кога е Руса отишла,
у уйка й, цар Костадина,
стрелнала очи в юнаци,
фатила хоро голему,
устрелила е уйка й,
уйка й, цар Костадина.
Цар Костадин отроманя:
- Открийте чузда нивеста,
прикрийте наша Русана,
сестринана ми дъщеря.
Когану са я прикрили
и са ги завенчевали -
поповене са онемели,
владицине - ослепели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010