* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Женил се Петре войвода,
девет си сестри поканил,
десета сестра не канил,
сам е отишъл по нея:
- Айде ми, сестро, на сватбу!
Сестра му тихо говоре:
- Не можем, братко, да дойдем,
мъжко су дете стигнала,
тежка ми кукя на глава,
бело ми платно на разбой.
А Петре ли й говоре:
- Ак' не можеш да дойдеш,
да ми я пущиш Мария,
малко да ми е на индат.
Мария майка е плетеше,
ем ми е ука учеше:
- Марие, керко Марие!
Не плети косе со злато,
не нижи бисер на гърло,
ни па се бело променуй,
уйко ти вера не държи,
ке да се ашик учини.
Мария майка не слуша,
оплете коси со злато,
нанижа бисер на гърло
и па се бело промени.
Па се Мария киниса,
си отиде у вуйка си,
свого вуйко рогени.
Ашик се стори вуйко е,
та си е узе Мария.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010