* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Женил се Петре войвода, леле,
женил се Петре войвода,
девет си сестри поканил,
десета сестра не канил -
сам си отишъл при нея:
- Ай, дойди, сестро, на сватба!
- Не можам, брате, да дойдам -
тежка ми кукя на глава,
тънко ми платно на разбой,
мъжко ми дете на ръце,
кучка свекърва не пушча!
Кье ти я пушчам внука ти,
внука ти - бела Мария!
Майка Мария чешлаше,
како я лепо плетеше,
така я ука учеше:
- Марие, кьерко Марие,
яз кье те пушчам на сватба,
на сватба, кьерко, у вуйка;
не мой се бело променуй,
не мой се факяй на танец,
не кревай покров от очи,
не мой се бело отбрадуй,
да (?) те согледа вуйко ти,
вуйко ти - Петре делия.
Майка Мария не слуша -
она се бело промени,
се хвана хоро на танец,
си крена покров от очи.
Ми я догледа вуйко й,
и он се хвана до нея,
и на сватове говори:
- Доста си коньи хранехте,
доста си пушки пълнехте,
чукайте зурли, тъпани -
сама невеста си дошла!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010