* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Слънцето одит, заодит,
Мирче войвода пред него,
а самовила - на поле.
Мирче й велит, говорит:
- А, самовило, майко ле,
коде кя нок' нок'еваме?
- Мирче ле, Мирче войвода,
мие кя нок' нок'еваме
на върв висока планина -
тамо се женит Янкула.
Янкула имат три сестри;
по сите сестри разпрати,
а по Мария сам пойде.
Мария во кот легнала,
мошко си дете стигнала;
не пойде сестра Мария,
ток прати керка Коприна.
Коприна майка учеше:
- Ай керко, керко Коприно,
сони си гердан от гърло,
сони си венец от главе,
от' е вуйко ти неверен!
Коприна майка не почу -
не сона гердан от гърло,
не сона венец от главе,
та си отиде на сватба.
Тога говорит Янкула:
- Удрите, свирци, топани,
сама невеста ни дойде!
Кога во църква одее -
дробни каменя пагяе,
кога от църква идее -
кървава роса росеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010