|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо иска племенница за невяста
Еримка майка плетеше
на мали врата в градина;
като й плете пленците,
с' жълтички ги доплита;
като й вие витките,
със маргарит ги довива.
Майка Еримки думаше:
- Мила мамина Еримке,
като ми идеш на сватба,
на сватба, на вуйчова си,
не слагай ноги до ноги,
не лови колан за колан,
не мятай очи по люди!
Еримка майка не слуша,
еми отиде на сватба,
на сватба, на вуйчова си,
слагала ноги до ноги,
ловила колан за колан,
метала очи по люди -
не наметна ги другиму,
наметнала ги вуйку си.
Провикнал се левен Гюро:
- Ясно да свирят свирките,
високо бийте тъпани,
ек да се вдигне до небе,
глас да се чуе до царя,
до царя, до господаря -
че се жени левен Гюро
за мила сестра Еримка,
за посестрино момиче!...
Три годин дъжд не валяло,
ни росица, ни капчица,
сал ветрове без дъждове
и ледове без снегове!...
Тетевен (СбНУ 31/1915, с. 205, № 3 - "Женитба между роднини").
Записвачът твърди, че лексемите нога/ноги, колан и люди, както и името Еримка,
не са известни в говора, откъдето заключава, че "песента е пренесена и преработена
според говора, но са запазени чуждиците" (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|