* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Заженил се е млад Стоян,
кани сестра си на сватба;
а сестра му е родила,
родила мъжко детенце,
не може на сватба да иде -
праща щерка си Янинка.
Та па й тиом сборева:
- Черко Янинко, Янинко,
хайде се, черко, разплети,
телляци да те умият,
умият и пак оплетат.
Па майка й е турила
на всяко шиво рубия,
на всеки сачак - маргарит.
Майка Янинка учеше:
- Черко Янинко, Янинко,
кога си пойдеш на сватба,
скъпи дрехи не обличай,
тежко имане не туряй,
църни очи не премрежвай,
у хоро ситно се ситни,
често се до уйкя не хващай,
че уйкя ти е прегявол,
прегявол и много неверен!
Янинка майка не слуша -
тежко имане натуря,
често се до уйкя хващаше,
у хоро ситно ситнеше.
Млад Стоян тихо говори:
- Яжте и пийте, сватове,
за коне брига нямайте,
за мома няма д'идете -
момата ни е у хоро!
Питале кума владика.
Кум владика им говори:
- Да гледам в злато вангеле,
да видим какво казува.
В злато вангеле казува:
"Широко поле глед няма,
ситно камене брой няма,
дълбока вода брод няма,
хубава мома род няма!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010