* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Слънцето й на заходя,
яла ми е на сговора,
тий са сговор сговорюват:
- В кое село да ударим?
Да ударим гори-долу,
гори-долу в Боряново.
В Боряново сватба има.
Там са жени лелин Гьорги,
лелин Геро, лелин юнак,
три пъти праща калеска,
три пъти се по троица,
до милна сестра Иринка
и до посестрима Маринка.
Мама Маринка миише,
ситно я плитки плетеше
и си я хитро учише:
- Синко, Маринке, Маринке,
ти га идеш на вуйча си,
на вуйча си съща зълва,
хубаво се не пременувай
и са на хоро не фащай,
не стипай леко и ситно,
не фатай ръка до ръка,
не мятай очи връз очи,
да не изгориш някого,
някого от сватовите,
сватови и от кумови.
Маринка мама не слуша,
ми са хубаво премени,
че са на хоро хванала,
стипала й леко и ситно,
фатала й ръка до ръка,
метала й очи връз очи.
Не изгорила Маринка,
не изгорила никого,
никого от сватовите,
сватови и от кумове;
най изгорила Маринка,
най изгорила вуйча си.
Вуйко Маринки думаше:
- Посестримо льо, Маринке,
три пъти пращах калеска,
три пъти се по троица,
имало й защо и за какво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010