* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Слънцето е на зайода,
Еремия на сговора.
Тий се сговора сговарюват:
- В кое село да ударим?
Да ударим горе-долу,
горе-долу в Буряново.
в Буряново сватба има,
там се жени лелин Герги,
лелин Герги, Геро юнак.
Три пъти праща калеска,
три пъти все по троица,
до милна сестра Иринка,
и до посестрима Маринка.
Мама Маринка миеше,
ситно я плитки плетеше
и си я хитро учеше:
- Синко Маринке, Маринке,
ти га идеш на вуйча си,
на вуйча си съща зълва,
хубаво се не пременувай
и се на хоро не фащай,
не стъпяй леко и ситно,
не фатай ръка до ръка,
не мятай очи връз очи -
да не изгориш някого,
някого от сватовите,
сватове и от кумове.
Маринка мама не слуша,
ми са хубаво премени,
че се на хоро хванала,
стъпяла й леко и ситно,
фатала й ръка до ръка,
метала й очи връз очи.
Не изгорила Маринка,
не изгорила никого,
никого от сватовете,
сватове и от кумове;
най изгорила Маринка,
най изгорила вуйча си.
Вуйчо Маринки думаше:
- Посестримо льо, Маринке,
три пъти пращах калеска,
три пъти все по троица -
имало й защо и за какво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010