* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Первазе, Перваз делийо!
Жени се Перваз делия,
поканьи сестра Милица;
три пъти прати каньица,
сите три пъти не ойде;
да стана Перваз, па ойде;
па на Милица говори:
- Сестро Милице, Милице!
Коя си глава голема,
коя си щерка джелепска,
чия си жена царева,
та ми на сватба не дойдеш?
А Милица му говори:
- Брайно Первазе, Первазе!
Не можем, брайно, да дойдем;
тежка е къща на мене,
мъжко ми дете на ръце,
сос друго съм трудно, дебела;
войвода гради дворове,
та готвим ручок, вечера,
и месим бели погачи;
че пратим щерка, Калина.
А на Калина говори:
- Щерко Калино, Калино!
Омий си, да те оплетем,
и се убаво премьеньи,
па че да идем, Калино,
на уйкините дворове -
уйкя те каньи на сватба.
И Калина а слушала;
умила се е Калина,
седна, макя да а плете
и плетичком я учеше:
- Щерко Калино, Калино!
Кога бидеш уйкини ти,
уйкини ти равни двори,
от далек с коня не играй,
от далек пушки не фърляй
от далек сабля не нишай;
не фърляй скловье през рамо,
не надводи шарен веньок,
шарен веньок над очите;
уйците ти са гяволи -
че да си махна момата,
па че тебе да те венча!
Калина а не слушала -
убаво се премьеньила,
премьенила, накитила,
па си е ошла Калина
на уйкини си дворове.
От далек коня разигра,
от далек пушки изфърля,
от далек сабля разпиша;
фърлила скловье през рамо,
надвела е шарен веньок,
шарен веньок пад очите.
Уйците ю са дяволи,
ка са видели Калина,
они манали момата,
та са Калина венчали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010