* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Заженил ми се млад Стоян,
сва рода кликна на сватба,
сестра си Яна не кликна.
Она се люто разсърди,
та не сте сама да иде,
па се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Божице,
създай ми мъжка рожбица,
та сватба да се запраи,
на брата жалба да върнем!
Тамън си това издума
и ето ю иде брат Стоян:
- Да айде, сестро Янинке,
да айде д' идем на сватба!
А она си му говори:
- Не можем, брате, да идем,
тежка ми къща на глава,
мъжко ми дете на ръце,
че пратим черка Първана,
с тебе да иде на сватба.
Укя ю коня стегаше,
макя Първана плетеше
и си я тио учеше:
- Черко Първано, Първано,
кога си пойдеш със укя,
през това поле широко,
укя ти коня че бързи,
ти немой да го надбързаш.
Ка настанете през гора,
укя ти песен че пее,
ти немой да го надпееш.
Ка настанете край село,
укя ти джилит че върля,
ти немой да го надфърляш,
че укя ти е неверен.
Пойде Първана с укя ю
през това поле широко,
укя ю коня забързал,
а Първана го надбърза.
Ка настанали през гора,
укя ю песен запея,
а Първана го надпела.
Като настали край село,
укя ю джилит зафърля,
а Първана го надфърля.
Като стигнали на сватба
и Стоян си им говори:
- По-арно тупан тупайте,
по-арно свирка свирете -
сега си найдох прилика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010