* * *

Войник на сватбата на жена си

Била е Дода джелепка,
джелепка, млада бездетка -
Дунав е вода препила,
гора е корен преяла,
па си запаса бел камик;
носи го девет месеци,
па си го Дода отпаса -
оно си камик, та камик!
Пови го свилени пелени,
тури го люлкя шарена,
та си отиде на Дунав
да пере свилни пелени.
Па си се Дода провикна:
- Боже ле, мили Божице,
я съм от дружки видела,
че перат свилни пелени -
и язе перем пелени...
Таман си Дода издума,
ете на Дода етърва,
па си на Дода продума:
- Етърво Доде, най-млада,
Дунав си вода препила,
гора си корен преяла,
доде си дете родила -
сега си дете махнала,
толко у люлкя да вика!
А Дода си я продума:
- Не би си шега, етърво,
я съм от Бога теготна -
от камик дете не стая!
Ете че иде свекърва,
па си на Дода говори:
- Снао ле Доде, най-млада,
защо си дете махнала,
толко у люлкя да вика?
Дода си дома отишла,
като погледна у люлкя -
у люлкя мъжко детенце!
Криом го Дода чувала,
баом го Дода женила,
до цара да са не чуйе,
та войник да го не дират.
Потказали го душманье,
та си са Стоян писали,
писали и повикали.
Баща му коня стегаше,
макя му меси погача,
сестра му чамбас решеше,
либе му китка виеше,
виеше и наричаше:
- Весела, китко, весела,
весела до девет години;
а като, китко, повехнеш,
а я ще да са ожена!
Стоян си войник отишъл,
млада невеста оставил -
венчана, неопростена
от кума и от старойкя,
и от два млади девера.
Седель йе Стоян, седель йе,
седель йе девет години -
и китка си му повехна,
и Стоян си се наскръби.
Началници го сагледат,
та си на Стоян продумат:
- Маре Стояне, Стояне,
защо си толко ускръбен?
А Стоян си им говоре:
- Кога си пойдох от дома,
млада невеста оставих,
венчана, неопростена
от кума и от старокя,
и от два млади девера;
весела китка направи
и си у китка нарече:
"Весела, китко, весела,
весела девет години;
а като, китко, повехнеш,
а я ще да са ожена!"
Сега ми китка повехна,
сега ми либе се жени...
Началници му думаха:
- Не бой се, маре, Стояне,
улезни ладна конюшна,
изведи конье халени,
халени конье, зелени,
избери конче най-добро,
до дома бръже да идеш,
та либе да си преотмеш!
Стоян си конче изведе,
за дома бързо замина.
Кога си дома отишел -
сватове дошли за либе,
та либе да си заведат.
Стоян си седнал трапеза,
невеста ръка цалива,
на Стоян ръка поиска.
Като му ръка цалива,
познала пръстен меновник -
веднага було фърлила
и на сватове казала:
- Я идете си, сватове,
това е Стоян млад войник -
моето либе, пръвното!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011