* * *

Войник на сватбата на жена си

Била е Дола джелепка,
джелепка, млада бездетка,
у гора коренье преяла,
Дунав е вода препила,
доде е Стоян добила.
Кришома го чувало,
а тама го и женила,
до турци да се не чуе,
млад войник да го не кара,
млад войник, млада войвода.
Неделя сватба правила,
току се сватба разтури,
у село ферман достаса,
да иде Стоян млад войник,
млад войник, млада войвода.
Оставя млада невеста,
венчана, я непростена
от кума и от старойкя,
и от два млади девери.
Майкя му дрехи тражеше,
баща му коня стегаше,
невеста му китка виеше,
стопана на Стоян говори:
- Весела китко, весела,
весела девет годин;
кога десета настанеш,
ти да ми, китко, повехнеш,
че либе ще ти ожени!
Седела, що е поседела,
често си китка погледва
и весела му китка девет годин;
кога десета настана
и китка му повехнала...
Заиграло хоро големо -
все му дружина весели,
Стоян стои и плаче.
И царица го видяла,
та на Стоян говори:
- Море, Стояне, Стояне,
тизе ми беше най-весел,
сега ми най-ускорбен?
- Царице, млада кметице,
оженила ми е се невеста.
Она му тихо говори:
- Море, Стояне, Стояне,
улезни у ладни земници,
избери коня най-добър,
със дванаесе попраци
и със тринаес постедзи,
та да си стигнеш до дома,
да идеш за ден до дома.
И он си улезна у земници,
извел е коня най-добра
със дванаесе попраци,
със тринаес постедзи;
доде е турил нога зенгия,
он е три села заминал,
та й на сватба затекал.
И либе му се женило,
па си отиде на сватба,
та па на люде говори:
- Изведете ми тая невеста,
аризмо да ариже.
Извели са невеста,
он си й дае пръстен меновник;
като е взела меновник,
она със Стояно отиде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011