* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян при баща си отива:
- Татко, стари баща,
ази съм хабер получил -
войник да отида.
Можеш ли да ме смениш,
ази да не отивам,
че ми е булчето младо?
Баща му му отговаря:
- Сине ле, сине Стояне,
ази съм стар челяк,
не можа пеш да вървя,
камо ли конче да яздя...
Стоян си сълзи порони
и си при годеница отива,
на годеница пръстена взима,
ней й своя си дава
и за войник го изпращат.
Не ми й служил Стоян много,
ни много, ни малко,
точно до девет години,
кога десета почнал
и абер от село получава -
че му се годеница жени.
Той си при началници отива,
със сълзи плаче и моли,
да го пуснат да иде и види.
Кат си Стоян селото наближил
и слуша музика че свири,
право при сватбари отива:
- Кумове и сватове,
може ли при булката да ида,
да й честитя и подарък дам?
Сватбари му казват да мине,
булчето им да види,
сватбата да му честити.
Стоян, кат пред булка минава,
първо си пръстен извадил,
та го на булката дал.
Тя го веднага познава
и си на сватове казва:
- Сватове, кумове, знайте,
знайте и ме прощайте -
първо ми й либе Стоянчо
и аз за него ще ида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011