* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала макя, имала,
един го сина Стояна.
Варкала макя, варкала,
младо да си го жени,
да й го войник не вземат.
В петък го макя главила,
в събота гости канила,
в неделя сватба правила.
В понеделник абер дойде,
къде е Стоян, дека е,
на силна война да дойде,
на войска войвода да е.
Станува Стоян, кренува,
млада невеста оставя,
под тънка бела покровка.
Невеста Стоян продума:
- Постой, почекай, Стояне,
да влезна в нова градина,
да бера китка шарена.
Невеста китка набрала,
невеста китка увива
и на китката нарича:
- Китко ле, китко шарена,
да бъдеш, китко, весела,
до осем-девет години,
до тогай Стоян ке чакам.
Невеста китка подава:
- Либе бе, либе Стояне,
вземи си китка шарена;
денем я носи на глава,
нощем я чувай в пазва,
кога ти китка увехне,
тогава ке се оженя.
Минали девет години,
китка на Стоян повехна.
Попитал го е пашата:
- Що си, Стояне, ядосан?
- Как да не съм си ядосан,
ке ми се булче ожени.
Тогай са Стоян пуснали.
Докато Стоян пристигнал,
булчето му се ожени.
Попита Стоян майка му:
- Къде е, мамо, булчето?
- Булче се, синко, ожени,
вчера му сватба правиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011