* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала
едного сина Стояна
и него мама пребърза,
пребърза да го ожени,
докато не са слезли войници.
Петък го мама годила,
в събота гадеж правили,
в ревеля сватба голяма,
в понеделник хоро играли,
вторник кума изпратили,
в сряда са на вода ходили,
в четвъртък слезли войници,
те за Стояна питаха:
- Къде сели Стоян войнита,
къде седи, къде му е къщата?
Питали, изпитали го,
че в Стоянови отидоха.
Стоян по двори ходеше,
черен си перчем чешеше
и на перчема думаше:
- Перчемьо, черен каварджик,
накъде се развяваш
по царюви двори.
Войници думат Стояна:
- Добър ти вечер, Стояне,
да ти е честито булчето,
честито и доброчестно,
ела е късмет нямало -
царя за тубе проводи:
"Където да е Стоян, да дойде!
Ако не дойде млад Стоян,
вие му главата отрежете
и при мене я донесете!"
Стояновото булче хубаво,
влязло е в мала градинка,
набрало е цветя всякакви.
Направи китка размесна
и на Стоян я подаде:
- На ти, Стояне, тази китка,
тази китка размесната.
Деня я наси на чело,
ноща я слагай на роса.
Кога ти китка повехне -
тогава ще ми е годежа;
кога ти китка изсъхне -
тогава ще ми е сватбата.
Ходил е Стоян, носил я е,
цели ми девет години.
Деня я носил на чело,
ноща я слагал на роса.
На десетата година -
тогава му китка изсъхна.
Царя Стояни думаше:
- Стояне, младо войниче,
станало е девет години,
все по двор ходиш и свириш,
тази година, Стояне,
защо си тъжен, кахърен?
Стоян на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
като ме питаш, да кажа,
защо съм тъжен, кахърен.
Станало е девет години,
като съм от дома излязъл -
днес ми се жени булчето,
жени се и му е сватбата...
Царя Стояну думаше:
- Ти влез в тъмни яхъри,
изведи конче алено,
алено конче, хранено,
с руйно го вина напой,
с бял го ориз назоби,
с пъстри го тасми препаши.
Стоян си царя послуша,
влязъл е в тъмни яхъри,
изведи конче алено,
с руйно го вино напои,
с бял го ориз назоби,
с пъстри го тасми препаса
и се на конче покачи,
право си у тях отиде.
Като село наближи,
край село старец ореше,
Стоян на старец думаше:
- Защо си днеска ти ореш,
днес нали е света неделя?
Старец войниче думаше:
- Аз си имам едниго сина Стояна,
станало е девет години,
от как от дома излязъл,
тази година десетата.
Днес му се жени булчето,
жени се и му е сватбата.
От големи тъгове,
тъгове, още плачове
затова си днеска аз ора...
Стоян в село влезе,
през село река вървеше,
на река баба переше,
войниче на баба думаше:
- Защо си днеска ти переш,
нали е света неделя?
Баба войниче думаше:
- Аз си имам едниго сина Стояна,
станало е девет години,
от как от дома излязъл,
тази година десетата.
Днес му се жени булчето,
жени се и му е сватбата.
От големи тъгове,
тъгове, още плачове
затова си днеска аз пера...
Стоян на сватба отиде,
и на сватбари думаше:
- Бива ли, сватбари, става ли,
на булче кръст да подам?
Сватбари войниче думаха:
- Бива, войниче, и става,
на булче кръст да подадеш.
Стоян си пръстена извади
и го на булче подаде.
Булче при Стояна отива
и у Стоянови остава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011