Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Прогоди мама млад Лаля,
Лалю льо, севда голяма,
във петък според събота;
в събота годен походи,
в неделя му й сватбата,
в понеделник хабер довтаса -
млад Лальо войник да иде,
войската да си воюва,
че му й войската остала,
остала гладна и жадна,
остала гола и боса.
Ка зачу Лалю таз дума,
той по двор ходи кахърен,
във къщи влезе грижовен,
на стол да седне, все плачи.
Никой не съзря млад Лаля,
сама го съзря булката,
а тя си Лалю думаше:
- Либе ле Лалю, либе ле,
кога те питам, да кажеш,
що по двор ходиш кахърен,
във къщи влезеш грижовен,
на стол да седнеш, все плачеш?...
А булка бе хитра гидия,
хитра бе, още разумна.
Увляла й в мала градинка,
набрала й цвете всякакво,
увила й китка шарена,
па я на Лаля подаде,
та па си Лалю думаше:
- Я на ти, Лальо, таз китка,
дене я носи на калпак,
заран я туряй на роса -
носи я девет години!
Га почне китка да съхне,
да съхне китка, да вехне,
да вехне, да се развива,
да знаеш, либе, да знаеш,
аз ще се, Лальо, прогодя,
прогодя, либе, оженя.
Млад Лалю войник отиде,
войската да си воюва,
че му й войската остала,
остала гладна и жадна,
остала гола и боса.
Носи ми, Лалю, китката -
деня я носи на калпак,
заран я туря на роса;
носи я мало, ни много,
носи я девет години.
Почнала й китка да съхне,
да съхне китка, да вехне,
да вехне, да се развива.
Той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я току да ви прикажа
к'ва съм съня сънувал
в събота според неделя -
булката ми се годила,
годила, още оженила!
А дружина му думаха:
- Ой си те тебе, млад Лальо,
изведи конче хранено,
напой го, назоби го -
с ройно го вино напои,
със бял го ориз назоби,
турни юзда като звезда,
турни седло като сребро;
възседни си врано конче,
па си до у вас прескочи,
та да си видиш булката
к'во й сторила, направила!
Лалю дружина не слуша.
Той си булката не гледа,
ами си войската воюва,
да му войската не остане,
остане гладна и жадна,
остане гола и боса,
да му се смеят хората.

 


Войнягово, Карловско (СбНУ 46/1953, № 285 - "Невестата на войник се оженва"); краят променен.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011