* * *

Войник на сватбата на жена си

Писан е Стоян, писан е,
писан е войник да иде,
на царя служба да служи,
на царя и на везира.
В неделя му бе сватбата,
понеделник книга дойде -
Стоян войниче да иде.
Майка му руба сбираше,
баща му конче стягаше,
либе му китка шареше,
шареше и му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
я вземи китка за сбогом,
дене я носи на глава,
вечер я тури на главе;
до де е китка весела -
до тогава ще те чакам;
кога ти китка повехне,
тогава ще се сгодявам;
когато съвсем изсъхне,
тогава ще ми й сватбата!...
Стоян войниче отиде.
Дене си китка носеше,
вечер на главе слагаше.
До де му китка весела,
Стоян си весел ходеше;
сега му китка повехна -
Стоян е тъжен, кахърен.
Царят си Стоян продума:
- Стояне, младо войниче,
до вчера весел ходеше,
сега си тъжен, кахърен -
какво е, Стояне, станало?
- Царьо ле, мили, честити,
кога си на война тръгнахме,
майка ми руба сбираше
баща ми конче стягаше,
либе ми китка шареше,
шареше и ми думаше:
"Либе Стояне, Стояне,
я вземи китка за сбогом.
Дене я носи на глава,
вечер я тури на глава;
доде е китка весела -
дотогава ще те чакам;
кога ти китка повехне,
тогава ще се сгодявам;
когато съвсем изсъхне,
тогава ще ми й сватбата!"
Сега ми китка изсъхна -
днес ми се жени либето.
Пусни ме, царьо, пусни ме,
да ида, либе да вида.
Царят Стояна отпусна
и си му конче даде -
по-бързо дома да иде,
дано си либе завари.
Като тръгна Стоян да си иде
и си край село пристигна,
край село орач ореше.
Стоян си на орач продума:
- Дядо ле, стари дядо ле,
като е света неделя,
защо си оран ти ореш?
Дядо на Стоян продума:
- Войниче, младо солдатче,
яз имам войник като тебе,
днес му се жени булката.
Не мога, синко, да седя,
да седя, сватба да гледам.
Стоян до село пристигна,
до село река течеше,
баба на река переше.
Стоян на баба продума:
- Бабо ле, стара майчице,
като е света неделя,
защо си дрехи ти переш?
Баба на Стоян продума:
- Войниче, младо солдатче,
яз имам войник като тебе,
днес му се жени булката.
Не мога, синко, да седя,
да седя, сватба да гледам.
Стоян си конче препусна
и си у дома отиде.
Булка на двори дарува,
Стоян сватбари продума:
- Ой ле ви вази, сватбари,
я си ми место сторете
до булка да си отида,
и мене дари да дари.
Като си при булка отиде,
Стоян си ръка подаде -
на ръка пръстен венчален,
ръката да му целуне.
Булката пръстен като видя,
по пръстен Стоян познала
и на сватбари продума:
- Ой ле ви вази, сватбари,
вие си дома идете -
сватбата е Николова,
а булката е Стоянова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011