* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
един син Стоян.
Скришом го е мама хранила,
по-скришом да го ожени,
да го хората не знаят,
за войник да не го вземат.
В петък са яли и пили,
в събота годеж годили,
в неделя - сватба голяма.
В понеделник хабер довтасва,
Стоян войник да вземат.
Стоян на майка си думаше:
- Майно ле, стара, майчице,
моли се, мамо, на тати,
тати с войската да иде,
че ми е мило булчето,
мило ми е да го оставя,
по-мило да го поведа.
С войската, майка, хора всякакви,
и турци, майко, и българи,
и трета вяра - цигани.
Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стой, не думай тази дума.
Баща ти е, майка, стар челяк,
не може коня да язди,
не може пушка да държи,
не може сабя да върти...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011