* * *

Войник на сватбата на жена си

Заимчето, спаичето,
посвършено у недела,
у четвърток сватба стори,
у петъкот абер дошло,
абер дошло от султано -
да соберат силна войска,
да соберат заимите,
заимите, спаиите.
Шчо ми стана заимчето,
заимчето, спаичето,
заимчето коня седла,
ханъмче му свекя свети,
свекя свети, сълзи рони,
сълзи рони по образи,
по образи телосани,
телосани, сърмосани.
- Зашчо плачем, ханъм, зашчо жалиш,
зашчо сълзи ти ми рониш
по образи телосани,
телосани, сърмосани?
- Как да не жалам, да не плачам,
на кого кье ме оставиш,
ушче младо, непознато?
- Кье заръчам, ханъм, на майка ми,
на мака ми, на татка ми -
да те гледат како сина,
да те чуват како кьерка,
да те чуват, ханъм, три годин,
да те дадат на заимче,
на заимче како мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011