* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала,
дор едного сина Стояна;
скришом го майка имала
дор деветнайсет години.
В неделя сватба правила,
в понеделник хабер пристига -
при царя Стоян да иде,
службата да си служи.
Негово булче Марийка
по двора ходи и плаче,
дребни й сълзи падаха,
ситни цветя никнеха,
никнеха и цъфтяха.
Марийка цветя набира
и ги на Стояна дава:
- Вземи, Стояне, таз китка
денем я носи на страна,
вечер я слагай на роса.
Като ти китка увехне,
тогава ще ми е годежът;
като ти китка изсъхне,
тогава ще ми е сватбата.
Носи я Стоян, носи я,
цели ми две години,
денем я носи на страна,
вечер я слага на роса;
на третата китка увяхна.
Започна Стоян да тъжи,
да тъжи, още да скърби.
Тогаз го царя забелязал
и го при него извикал:
- Кажи ми, момко Стояне,
защо си болен, кахърен?
Стоян му тогаз разказал
за булчето си Марийка,
как му китката дала
и как му Марийка поръчала.
Царя на Стоян думаше:
- Я иди, младо юначе,
оседлай конче хубаво
Кога си Стоян в село стигна,
трапезата беше сложена,
сватбата беше се върнала,
Марийка кръст събираше.
Като до Стоян стигнала,
Стоян си пари немаше,
пръстена от мена й пусна,
Марийка не го познала.
Когато пари броеше,
пръстена тогаз видяла,
видяла и го познала,
редом по трапезата тръгнала,
Стояна да си дири.
Кога на край трапезата стигнала,
Стояна тогаз видяла,
в прегръдките му се хвърлила:
- Прощаваш ли ми, Стояне,
при тебе ази да дойда?
- Всичко ти, либе, прощавам,
я тръгвай, либе, със мене,
при мойта майка и татко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011