* * *

Войник на сватбата на жена си

Заим си конян ковеше
и майка му го държеше,
любе му диван стоеше
и си Заима питаше:
- Заиме, първо любе ле,
ти ми са сбираш, търнуваш,
ам мене кому оставяш,
чернисе очи да плачат,
белосо лице да жалей?
- Я теб, невесто, оставям
въз майка и въз бобайка,
майци ми измет да вършиш,
бобайко кафе да вариш.
- Заиме, първо любе ле,
де щеме каул да сторим,
пръстени да си разменим,
та ко са, Заиме, не върнеш
за седем-осем годинки,
да си се женям и главям.
Наброй осем години,
размина десет денкове,
че си ми Заим допадна
на майчини му дворове.
- Майчинко, стара бабичко,
оти ми метеш и плачеш?
- Как да не плачам, пътниче,
имех си синче Заимче,
та ми далечко превали,
пък ми са назад не върна.
Любено му са ожени
и неска му е сватбана.
- Майчинко, стара бабичко,
мога ли сватба пристигна?
- Пристигна си щеш, пътниче,
ко си кайдисаш кончено!
Заим си конче кайдиса
и сватбана си пристигна.
Заим си пръстен проводи
по едно мъжко детенце.
Любено му са разплака:
- Сова е пръстен Заимов,
я ща със него да ида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011