* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила й мама, гледала й
едного синка Стояна,
хранила, отхранила го й,
гледала, отгледала го й,
не може да го ожени;
самси се Стоян заженил
за бяла Гана Котленка.
В неделя му бе сватбата,
в понеделника - ракията,
в понделник му ферман довтаса -
да върви Стоян, Стояне,
да върви Стоян в Цариград,
войнишки коне да гледа.
Стоян фермана разчита,
хем го разчита, хем плаче.
Булката влазя, излазя,
смесена китка кичеше,
смесена и размесена -
с бяло цвете, червено,
на Стояна я подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
ден я носи, ден я топи,
нощя я тургай на роса;
кога китката повехне,
да знаеш, ще се оженя.
Носил я Стоян, Стояне,
носил я девет години,
ден я топил, ден я носил,
нощя я гуждал на роса...
Хвана китката да вехне
и Стоян вехне със нея.
Войвода дума Стояну:
- Стояне, младо войниче,
що хвана, холам, да съхнеш,
да съхнеш, още да вехнеш?
Стоян войводу думаше:
- Войвода, джанъм, войвода,
днес ми се жени булката,
булката хубавицата.
Войвода дума Стояну:
- Стояне, младо юначе!
Скоро си конче възседни,
възседни, холам, препусни,
иди си булка отнеми.
Че стана Стоян, Стояне,
че си кончето възседна,
възседна и го пропусна,
че си на село отиде,
че свари булка под було;
на момините отиде.
Кой пара даде, кой по две,
Стоян си даде пръстеня,
пръстеня - годенишкия.
Булката дума на зълви:
- Вий, зълви, и вий, девери,
та кой си даде пръстеня,
пръстеня, годенишкия?
Зълвите отговориха:
- Булка под було червено,
ябанджий има тукана;
той нема пари да даде,
ами си даде пръстеня,
пръстеня, годенишкия.
Че е излязла булката
и си Стояна познала.
Завърли було червено,
подир Стояна отиде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011