* * *

Войник на сватбата на жена си

Голям ми ферман застигнал
от царя, от Костадина,
войници млади да пишат,
на царя служба да служат.
Избирали, кого избирали,
млад са Стояна избрали,
че му е левна снагата,
че за войвода прилича,
на войниците байрактар,
па на пари им хазнатар.
Кат са Стояна избрали,
и си е у тях отишъл,
всичко събира, излиза.
Булка се Петкана провикна:
- Постой, Стояне, почакай
да влеза в китна градинка,
да скича китка размесна!
Постоя Стоян, почака,
тя му китката скичила
и я на калпак боднала.
Днеска им била сватбата,
булката била венчана,
венчана, пък не свождана.
Китка на калпак боднала
и му поръки поръча:
- Денем я носи на калпак,
нощем я слагай на роса!
Доде ти китка весела,
дотогаз тебе ще чакам.
Осем е годин походил,
китка на роса все слагал,
все му е китка весела.
Като девета захвана,
рано е Стоян подранил,
като си китка потърсил -
китката му увяхнала.
Стоян тъжовен, кахърен,
щом го дружина видяла,
всичка повяхна, посърна.
Царя Стоенчу думаше:
- Що си кахърен, жаловен?
- Холам, ти царьо честити,
много съм лош сън сънувал,
че съм си градил градини,
бащино двори градини,
ред съм фидани посадил,
фидани, фидан ябълки,
сички фидани изсъхнаха,
една фидана остана.
Цъфнала цвят сребърен,
завързала зърно златно,
де падна слана, ослани го,
де духна вятър, свали го.
Че ще си, царьо честити,
войска на Дунав да вода,
да не би войска издавя -
много ми е лош съня!
Царица все го й слушала,
на Стоян съня отгатна -
че двори му е бащата,
фидани са му майката,
пък златно зърно - булката.
- Изкарайте конче Шаркалия,
дайте му ситни махмузи,
та да си до тях отиде!
Стоян са на кон преметна,
дори на зенгии той седна,
гори, балкани премина,
додет на седло той седна,
до тяхно село той стигна.
Баща му копай на лозе,
по-малко лозе копае,
по-много лозе вадеше.
Стоян баща си познава,
баща Стояна не можа.
Стоян баща си попита:
- Защо си лозе копаеш,
по-малко лозе копаеш,
по-много лозе си вадиш?
- Яз имам като теб войник,
са стана осем години,
ка служи на цар Костадина.
Досега го е булка чакала,
сега се й за друг годила,
сватове ядат и пият,
може би булката дигат.
Стоян си конче препусна,
та си до село достигна,
да си кончето напои.
Кат си кончето поеше,
майка му на чешма переше.
Стоян майка си познава,
а майка чедо не можла.
Стоян си майка попита:
- Защо си переш ризите,
по-малко ги переш,
по-много ги дереш?
- Яз имам син като тебе,
сега е младо войниче.
Досега го е булка чакала,
станало й осем години,
чакала, не го дочака,
днеска й е сватбата.
Стоян си конче препуснал,
бащини двори достигнал,
той се през порти провикнал:
- Я да излезе булката
да ми ръката целуне
и аз даром да я подаря!
Петкана като изляла,
Стояна не е познала.
Пръстен си от ръка извади,
та е Петкана подарил.
Като е пръстен видяла,
тогаз Стояна познала.
Провикнала се Петкана:
- Кумове, вие, сватове,
кой накъде види, да си отива,
мойто се либе завърна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011