* * *

Войник на сватбата на жена си

Богдан си сватба заправи,
в неделя беше сватбата,
в понеделник войник отива,
не жали Богдан, не плаче,
ала си свири и пее.
Майка на Богдан думаше:
- Богдане, синко Богдане,
булче под було оставяш,
пък свириш, синко, и пееш,
нали ще те да зачуе,
и ще се булче разсърди,
че не си го вземал
с мерак, с мерак, още със севда.
Не ти ли е хубаво булчето,
не знае ли копан и тъкън,
не знае ли къщно шетане?
- Хубаво ми е, мамо, булчето,
ала не ми е по сърце,
аз ще я, мамо, оставя,
Миленка, мамо, ще взема.
Това като Богдан с дума,
"Сбогом" продума и излезе.
Пътя му беше през село,
а пък той мина край село,
край село, край Миленкини.
Миленка на път излезе,
добра му служба пожела
и го с китка закичи.
Богдан на Миленка думаше:
- Кичеш ме, любе, кичеш ме,
сякаш не знаеш, Миленке,
че през мен мина венчило,
Милица беше до мене.
Ази на служба отивам,
две години ми е службата,
три от неволя ще правя,
на тебе, любе, заръчвам:
- Правиш, що правиш, Миленке,
Милица да си погубиш.
Богдан на служба отиде,
Миленке писмо написа:
- Каквото ти, любе, поръчах,
не си ли още сторила -
Милица да си погубиш.
Стана Миленка отиде,
тя в Милицини отиде.
Милица дума Миленки:
- От Богдан хабер нямаме,
станало е дор две години…
- Не се кахъри, Милицо,
хайде на река да идем,
да идем, да се умием,
от всичко ще ни улекне,
кахъри ще си разпръснем.
Като до река стигнаха,
Милица булка хубава
бели ръкави запретна,
в бистра вода нагази
да си лицето умие.
Гледа Миленка, чуди са,
таз хубост как да погуби.
Че си на Богдан написа:
- Богдане, любе Богдане,
ти каквото ми поръча
не мога да го направя.
Сам Богдан тогаз са върна,
че си Милица погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011