Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала й,
единго сина Стояна,
скришом го й мама хранила,
по-скришом ще го ожени.
Бързала да го ожени,
да го не чуят войници.
Днеска му й била сватбата,
утре му хабер довтаса -
Стоян на войска да иде.
Стоян мами си думаше:
- Моли се, мамо, на тетя,
тети на войска да иде.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти й, синко, остарял,
не може на кон да язди,
не може пушка да хвърля,
нито пък с сабя да сече.
Стоян си жално заплака...
Булка му влезе в градинка,
набрала й цвете всякакво,
накити китка смесена,
че на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
дене я носи на глава,
вечер я туряй на роса;
кога ти китка повехне -
тогиз ще ми е мената!...
На ти, Стояне, тоз пръстен,
носи го и го поглеждай;
кога му камък излети -
тогиз ще ми е сватбата!...
Стоян с войници отиде,
булче под було остави...
Седял е девет години,
булката го е чакала,
девет е була съдрала
и десетото тъкала.
Откак си Стоян замина,
три пъти й село град било;
синките на крака стъпили,
булката да си оженят -
сторили и направили.
Стоян си китка погледна -
китката му й увяхнала;
кога си пръстен погледна -
на пръстен камък излетял!
Жално си Стоян заплака.
Войници думат Стояну:
- Стояне, младо войниче,
защо си жално заплака?
Стоян войници думаше:
- Снощи ми хабер довтаса -
мама ми лежи, умира.
Войници думат Стояну:
- Стани, Стояне, иди си!
Като си Стоян отиде,
булката що я венчали,
венчали и я завели.
Стоян на сватба отиде
и на трапеза преседна.
За булка кръста беряха -
Стоян си пусна пръстена...
Като си кръста внесоха,
булка под було продума:
- Че кой си пусна тоз пръстен?
Сватове булки казаха
кой си е пуснал пръстена.
Булката навън излезе -
право в Стоянови отиде...

 


Трявна, Дряновско (сп. Труд (Велико Търново), год. 2, 1888, № 3, с. 295 - "Стоян").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011