* * *

Войник на сватбата на жена си

Много е мама сбъркала,
сбъркала, че прибързала,
Стояна млад оженила.
В събота го е сгодила,
в неделя го е венчала,
в понделник хабер пристига,
от царя и от везира:
"Турците в аскер да идат,
а българите войници!"
И Стоян войник да иде,
че има конче хранено
и може конче да язде.
Стоян майка си думаше:
- Я кажи, мамо, на татка,
той с войниците да иде,
че ми е младо булчето,
свидно ми е да замина.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
баща ти, мама, стар челяк,
не може конче да язде,
камо ли пешак да оди.
Стоян се с булче прощава
и си със войски тръгваше.
Петкана млада невеста,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
я стой, почакай, Стояне,
хубаво да те накича.
Па влезе в равна градина,
набрала цвете всякакво,
направи китка смесена
и я на Стояна затикна,
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
денем я носи на калпак,
нощем я слагай на роса,
кога китката повехне,
тогаз ще ми е годежа,
кога китката изсъхне,
тогаз ще ми е сватбата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011