|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Имала е майка, чувала е,
до един ми син Ивана,
бързала майка, бързала,
бързала е да го ожени.
Днеска му била сватбата,
утре го войник вземали.
Иван на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
я думай, мамо, на татко,
заради мен войник да иде,
че ми е младо булчето.
Татко на Иван продума:
- Синко Иванчо, Иванчо,
не мога войник да служа,
ази съм, синко, старичък,
не мога раница да нося,
не мога пушка да държа.
Иван му се жално нажали,
ала си е войник заминал.
Неговата млада булчица,
росна е китка набрала
и я в раницата сложила,
и на Иван продумала:
- Либе Иванчо, Иванчо,
докато е жива китка, весела,
аз ще те, либе, почакам,
щом ти китка увехне -
да знаеш, либе, да знаеш,
да знаеш, че съм пристанала!
Служил ми Иван, що служил -
цели ми девет години.
Десетината рано станал
и в раница погледнал -
китката била увехнала.
- Вярното конче ми дайте,
в селото да си отида,
че ми се жени булчето!
Иван си конче възседна
и си за селото тръгнал.
Като в село пристигна,
на сватбени двори отива
и си на порти похлопал.
Сватбари войник приели
и са му кончето поели.
На трапеза го поканили,
да седне при сватбари.
Никой си Иван не позна,
всичките си яли и пили.
Невестата дар дарявала,
на всекиму ръка целувала,
на всеки дар дарувала.
Дошло време на млад войник,
тя му ръката поискала,
поискала да я целуне.
Иван си ръката подава,
пръстен на ръката свети,
булка си пръстен ознала,
па се за Ивана хванала.
Живи са се двама хванали
и мъртви са се пуснали.
Стубел, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|