* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян на сефер тръгнува, мари,
на сефер, на юрдията.
Булче си само остави, мари,
армасано, невенчано.
Стоян майце си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
утрина рано да раниш,
да раниш да ме изпратиш,
да ме само булчето не угади,
не угади, да се разтъжи.
Дорде майка му да рани,
булче ми рано по-рано,
че влез в равна градинка,
та набра китки всякакви,
всякакви, ран-босилкови,
дор две ги китки сторила.
Едната китки накичи,
другата даде Стояну,
и на Стояна думаше:
- Вземи, либе ле, таз китка,
денем я носи в пазуха,
слънцето да я не види;
вечер я носи на ухо,
росата да я пороси.
Кога китката повехне,
да знаеш, че съм главена;
кога китката изсъхне,
да знаеш, че съм женена!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011