* * *

Войник на сватбата на жена си

Баллия конян ковеше,
майка му нога държаше,
любе му диван стоеше
и още си го питаше:
- Баллию, любе Баллию,
за кога да с ти са надем,
за кога умут да имам?
- Надей си ми са, невясто,
до дванадесет години
и година ма дочекай.
Яко доногав не дойда,
та ти са тогав ожени.
Чека го млада невяста
до дванадесет години
и година го надчека,
че си са тогав ожени.
Бабичка отишла да пере,
колконо пере и плаче.
Атде са пътник зададе:
- Бабичко, стара майчице,
оти ми переш и плачеш?
- Как да не плача, пътниче,
га имах сина едничък,
та ми на хаскер отиде,
и имах млада невяста,
та си са и тя ожени!
- Бабичко, стара майчице,
кога й беше сватбана?
Ни мога ли хи пристигна?
- Пътниче, чуздо друмниче,
ку си кайдисаш кончену,
и силяхън си изпразниш,
та хи щиш мутлък пристигна.
Пътник си конен кайдиса
и си силяхън изпразни
та хи във порти завтаса,
та си почука, повика:
- Имате млада невяста,
и мене дара да дайте.
И тя му аглък проводи,
пък той й пръстен проводи,
и тя си тихо романя:
- Бабичко, стара бабичко,
сичкону халал да ви е,
соя е пръстен Баллиюв
и я ще с нега да ида.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011