* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала,
един го сина Стояна
и него мама бързала,
бързала да го ожени.
Петък са года правили,
в събота яли и пили,
в неделя булче вземали,
в понеделник кумове изпратили,
във вторник прали, мазали,
в сряда булото хвърлили,
двора се с войници напълни,
да си Стояна откарат.
Баща му конче седлае
и дребно сълзи ронеше,
майка му дрехи прибира
и дребно сълзи ронеше,
булче му букет правеше
и на Стояна подава:
- На ти, Стояне, тоз букет,
ти го, Стояне, посади
на кончето на гривата,
сутрина да го поливаш
със руйно вино, червено,
пък вечер да го поливаш
със върла, бистра ракия.
Пък ти да знаеш, Стояне, (2)
кога букета изсъхне,
тогаз се ази сгодявам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011