* * *

Войник на сватбата на жена си

Любили ми се, любили,
Еленка и Андон двамата
цели ми седем години
Дошло ми време
Андон войник да отива.
Отишъл Еленка да иска,
Еленка Андон думаше:
- Снощи съм, Андоне, слушала,
мама и тате хортуват,
мама на тате думаше:
"Да дадем Еленка на Андон!"
Тате на мама думаше:
"Доката аксер не изкара
не давам Еленка на Андон!"
Прескочи Еленка в градинка,
набрала цвете сякакво -
кашмир колобър, карамфил,
и му е китка извила,
и я на Андон подаде,
и на Андон думаше:
- Андоне, любе Андоне,
деня я туряй на чело,
нощя я туряй на роса.
Кога китка увехне
тогава ще ми е годежа;
кога китка изсъхне -
тогава ще ми е сватбата.
Минало малко, ни много,
цели ми четири години,
китка взела да вехне.
Андон се много загрижи,
де ходи Андон, все мисли...
Неговия командир,
той на Андона думаше:
- Андоне, младо войниче,
защо все ходиш и плачеш?
Андон на командир думаше:
- Днес ми са жени либето.
Командир на Андон думаше:
- Изкарай конче хранено,
че се на конче преметни
и си либето отърви.
Андон си конче възседна
и скоро село наближи.
Баща му на нива ореше,
той баща си не позна
и се изясно провикна:
- Дал Бог добро, старче,
днес е света неделя,
пък ти ореш и плачеш?!
- Какво да правя, да сторя,
и аз имам момче войниче,
днес му са жени либето...
Андон си конче пришпори,
право до тях си отиде.
Майка му на вратник седеше,
бяла къделя предеше.
- Добър ден, бабичко,
днеска е света неделя,
пък ти предеш бяла къделя?!
- Какво да правя, да сторя,
и аз имам войник кат тебе,
днес му са жени либето,
та преда от тежки кахъри...
Андон си конче пришпори
и си на сватбата отиде.
Всички го черпят, ала той
от никой нищо не вземал и рекъл:
- Нека ми дойде булката,
да й булото чиститя!
Кога Еленка дошла
той й китката подаде,
китката с годежен пръстен.
Еленка було хвърлила
и си сватбари думала:
- Нека е ваша сватбата,
нека е булката Андова!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011