* * *

Войник на сватбата на жена си

Тодория, люта гидия!
Тодор юнак вино пие,
на Ветринските планини
сос неговите побратими
и сос девет еничери.
Море, дек ядеха и пияха,
ем сбора сборуваха,
отде му дошла бела книга,
бела книга, църно писмо
од негова стара майка:
- Що прави да прави Тодор юнак,
скоро бързо да пойди,
че му са жени първа му люба,
за другого од нашто село.
Като виде Тодор юнак
бела книга, църно писмо,
залок на уста си забрави,
и чаша на ръка му остана,
и на негови побратими говори:
- Варай, побратими, моя братя,
и девет турци еничери,
я станяйте, оседлайте
моя бърза, бърза коня,
и яз да вяхна да си пода
дур на селото на дома ми,
че мене ми е дошла бела книга,
бела книга църно писмо
од моя стара майка,
че ми се жени моя първа люба
за другого од нашто село.
Тогай станаха негови побратими
и девет турци еничери,
да му оседлиха негоеа бърза коня.
Да си вяхна Тодор юнак
на негова бърза коня,
да дойде у дома му.
Там си найде сватба:
тъмпанито бият,
мехтерито свирят,
сватови и кумови хоро вият,
че ке да кинисат да си ходят,
и невестата по них ке ходи.
Тогай Тодор му вели и говори:
- Варай, сватови и кумови,
я извадяйте невестата,
да ми цалива десната ръка,
да я подара тежка дарба,
ча яз съм ябанджия,
си вясам да си пода.
Тогай сватови са смамяха,
да му извадиха невестата,
да му цалива десната ръка,
да я подари сребрен пръстен.
И невеста лю го виде,
позна го сребрен пръстен,
да си разприменила,
си хвърли червен довак од глава,
и да му вели и говори:
- Варай, сватови и кумови,
я подяйте си, одек сте дошли,
мене ми дойде първото любе -
Тодоре, люта гидия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011