* * *

Войник на сватбата на жена си

Писнали гайди, цигулки,
млад Георги ми се зажени.
Таман се Георги ожени,
друг ден книга пристига.
Георги млад войник да иде.
Георги на Радка продума:
- Радке ле, росна ябълко,
аз ще, Радке, отивам
службата да си отслужа.
Като зачу Радка тези думи
тя си в градинка влезе,
набрала цветя всякакви,
направи китка смесена,
че си при Георги отиде.
- Я вземи, любе, таз книга,
кога китка повехне,
тогаз ще ми е годежа.
Георги на служба замина.
Ходил е Георги и служи
до седем-осем години.
На деветата година -
смесена китка повехна.
Ах, че го жалост налегна.
Командир дума Георги:
- Георге ле, младо войниче,
защо си сега посърнал,
посърнал, още кахърен?
Георги му всичко разправи,
той му отпуска даде.
Три деня Георги пътувал,
като у тях пристигна -
двора пълен със народ,
насред двора дълга трапеза.
Георги накрая отива,
без да го никой познава.
Радка всички дарява
и почна кръст да събира.
Като до войник отиде
да му ръце целуне,
войник в джеба си бръкна,
извади китка повехнала
и си на булка продума:
- Пари в себе си нямам,
затуй те това дарявам.
Като си Георги познава,
жално си Радка заплака
и на всичките говори:
- Какво си ази направих,
девет години съм чакала.
Че си при Георги отиде,
три му поклона направи
и го със сълзи здрависа,
и на сватбари извика:
- Яжте и пийте, сватове,
сватбата е Иванова,
а булката Георгиева.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011