* * *

Войник на сватбата на жена си

Била е Дода джелепка,
джелепка, млада бездетка -
гора е корень преяла,
Дунав е вода изпила,
доде е Стоян добила.
Кришом го макя чувала -
турци не са го знаяли,
луге не са го видели.
Кога го макя зажени,
тогай го турци знаяли,
тогай го луге видели.
Веднък го войник писали.
Остави млада невеста,
венчана, необрадена.
Петкана Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
да влезнем мала градина.
Влезнали мала градина,
набрала китка росница,
та па а даде Стояну,
та па на Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
тури я десна пазуа -
доде ти китка весела,
до тога, либе, че чекам;
като ти китка повехне -
аз че се, либе, божена.
Стоян си войник отиде.
Минало млого ни малко,
девет години станаха -
се му е китка весела.
Настана годин десета,
тогай му китка повехна -
и Стоян хилен, прехилен.
Царо на Стоян говори:
- Маре, Стояне, Стояне,
та що си толко ухилен?
А Стоян царо говори:
- Царо ле, царо честити,
еве е девета година
ка ми е китка весела;
сега десета година,
сега ми китка повехна,
сега се либе зажени...
Царо на Стоян говори:
- Маре Стояне, Стояне,
избери коня най-болье,
тури си нога зенгиа -
по-скоро дома да с'идеш,
ега си либе затечеш!
Стоян си царо послуша -
изведе коня най-болье,
тури си нога зенгия,
доде да тури оная -
он си е дома отишел!
Затекъл сваи, сватове.
Ка го видело либе му,
оно им тио говори:
- Я айде, сваи, сватове,
от дека сте, да с'идете -
мене ми либе пристигна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011