Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Снощи Иве майкя венчавала,
на венчанье писмо достигнало:
"Утро рано Иве да отива,
да отива премладо войниче;
ако Иве рано не отива,
да си прати нему руса глава.
Я да иде, я глава да прати!"
Като било утро одзарана,
като стана Иве млад войника,
пълни са му двори със сватове,
а трапези със млади дзвъници,
кум, старойкя у трапези седа,
невеста му по трапези шета.
Па се чуди Иве, що да чини,
дали Иве войник да отива -
не е малко девет годин време;
ако Иве войник не отива,
че му взема тая руса глава,
невеста му вдовица остая.
Па улезна у ладни яхъре,
та изведе конче тригодично,
постегна го Иве млад войника;
баща му е пари одброило,
със сълзи е пари поляло;
майкя му е премена изнела
и със сълзи премена поляла;
сестри са му чамбаз нарешили,
със сълзи са му чамбаз поляли.
Па улезна лепа трапези,
на сичките ръка прецалива:
- Прощавайте, куме и старойкьо,
я че д'ойдем премладо войниче!
Невеста му па разумна била,
та улезна у мали градини,
та набрала тая росна китка,
па я даде на Иве войника,
па на Иве тогай отговаря:
- Фала войно, Иве млад войниче,
немой, войно, за мене да жилиш,
на си често китка погледувай;
доде ти е китката весела,
я до тогава, войно, че те чекам,
па тогай че млада да се женим!
Като пойде Иве млад войника,
се сватове са го изпратили.
Ка отиде Иве млад войниче,
ка отиде войниче да бъде,
та е седел до девет години,
се си Иве китка погледуйе -
китка му е все весела била,
и Иве е весел у войници;
най е перви Иве у войната,
като кръстат байрак пред войната,
той им беше перви у войната.
Настанало десета година,
тогай му е китка повехнала,
и Иве се много у'илило.
Падна му се диван да си стои,
да си стои цару пред портите.
Като стана Иве пред портите,
остра сабля под мишка везело,
бели ръце пред сърце прехвана,
бело лице със сълзи облева.
Съгледа го царица господжа,
па на царо тогай казуваше:
- Хей фала ти, бре, цару честити,
еве стана девет годин време,
отка ти е Иве млад войниче,
он ти беше перви у войната
като кръстат байрак пред войната,
най ти беше весел у войната;
ка седеше диван на портите,
се се смее и песни запева;
откол седи сега пред портите,
остра сабля под мишка е везел,
бели ръце пред сърце прехванал,
бело лице със сълзи облева!
Дали го е сърце заболело,
или му е майкя поминала,
или нема пари за арчене,
или му е писмо достигнало?
Тогай стана, бре, царо честити,
та попита Иве млад войника:
- Фала, Иве, фала, млад войниче,
еве стана девет годин дена,
откакто си премладо войниче,
ти ми беше перви у войната
като кръстат байрак пред войната;
ка стоеше диван на портите,
все се смееш и песни запеваш;
откол седиш сега пред портите,
та що си се толко у'илило?
Остра сабля под мишка си везел,
бели ръце пред сърце прехванал,
бело лице със сълзи облеваш.
Дали ти е сърце заболело,
или ти е майкя поминала,
или немаш пари за арчене,
ил ти горко писмо достигнало?
Одговаря Иве млад войниче:
- Фала тебе, бре, цару честитиь
нали питаш, право да ти кажем.
Нито ми е сърце заболело,
нито ми е майкя поминала,
нито немам пари за арченье,
нито горко писмо ми стигнало;
кога дойдох я младо войниче,
оставих си либе под коприна,
венчано е, неподбрадено е,
кога пойдох я младо войниче,
пълни двори сватове оставих,
а трапези със млади дзвъници,
кум старойкя у трапези беха,
щото беше мойе пръвно либе,
та улезна у мали градини,
набра китка от секакво цвекье,
па я даде мене и ми каже,
често да си китка погледувам,
доде ми е китка весела,
до тогай че либе да ме чека...
Еве стана те девет години,
се то ми е китката весела,
вчера ми е китка повехнала,
а озаран прах и пепел стана -
вчера са ми либе погодили,
а утре че сватове да дойда.
Това съм толко уилило!
Тогай му е царо отговорил:
- Фала тебе, бре, младо войниче,
я улезни у ладни яхъре,
у яхъре, у девет тавлии,
гледай коня, коя е най-бърза,
да престигнеш утре на дворове,
да затечеш твойе пръвно либе!
Па си бъркна у свилни джепове,
та му даде три шъпи жълтици.
Иве му се тогай поклонило
и на царо тогай продумало:
- Остан Богу ти, царьо честити!
Па улезна у ладни яхъре
у яхъре, у ладни тавлии,
крилата е коня там избрало.
Ка се качи Иве млад войниче,
разигра го по равни друмове,
та отиде у негов вилает;
па отиде у гора зелена,
та отсече дърво яворово,
та направи гусли и вийоле.
Ка отиде край негово село,
край село нему стари бащи,
дето оре у свети неделя,
хем неделя, хем Преображение,
Попита го Иве млад войника:
- Фала, тато, фала, стари дедо,
защо ореш у света неделя,
хем неделя, хем Преображение?
Дали ореш от голема мъка,
или ореш от гладна година?
Одговара нему стари баща:
- Фала тебе, премладо друмниче,
нали питаш, право да ти кажем!
Я не орем от гладна година,
нъло орем от голема мъка!
Имах сина на твой прилика,
та отиде премладо войниче,
остави си либе под коприна,
венчахме ги, недобрадихме ги.
Пълни двори с китени сватове,
а трапези с млади дзвъници,
кум, старойкя у трапези беха.
До сега го либе, бре, чакало,
сега му се либе младо жени,
та дойдоха китени сватове.
Та от жалби и язе неска орем,
та си орем у света неделя.,
хем неделя, хем Преображение.
Замина го Иве млад войниче.
Ка отиде на негови двори,
пълни са му двори със сватове,
два девера невеста му вода;
на портите нему стара майкя,
она преде тай църна къделя.
Попита я Иве млад войниче:
- Фала, бабо, фала, стара мале,
защо предеш у света неделя,
хем неделя, хем Преображение.
Дали предеш от голема мъка,
или предеш от гладна година?
Одговаря нему стара майкя:
- Фала сине, премладо друмниче,
нето предем от гладна година,
нъло предем от големи мъки!
Имах сина на твоя прилика,
та отиде премладо войниче,
еве стана девет годин време,
остави си либе под коприна,
пълни двори китени сватове,
а трапези със млади дзвъници,
кум, старойкьо у трапези беха;
до сега го невеста чекала,
сега му се либе младо жени,
че я вода китени сватове...
Това предем у света неделя.
Он замина неговите порти,
премени се божя просячина,
па си дойде на негови порти,
та да свири с гусли и с вийоле.
Стара му е майкя казувала:
- Урини се, божя просячина,
стига ми си жалби подигало!
Малко ли са други мои жалби,
та и ти ми жалби подигуеш?
Иве свири, па си туку трае.
Излезнали мему до две сестри
и они му дума, продумали:
- Урини се, божя просячино,
стига ни си жалби подигало!
Малко ни са други пусти жалби,
па и ти ни жалби подигуваш?
Он си свири, па си туку трае.
Ка пойдоа китени сватове,
поведоа гиздава девойкя.
Одговаря Иве млад войника:
- Фала вие, два млади девера,
доведете премлада невеста
и менека ръка да цалива,
що се сгоди, това че арижем,
па да одим от врата на врата!
Довели са премлада невеста,
довели са ръка да цалива,
он си дава тая лева ръка.
Два девера са му продумали:
- Хей фала ти, божа просечино,
стига мая китени сватове,
нал си подай твоя десна ръка!
Ка си даде тая десна ръка
да цалива премлада невеста,
познала си пръстен меновника,
веднъг си е коприна фърлила,
на сватове потио говора:
- Хей сватове, китени сватове,
секи вие дома да си идете,
мене ми е война достигнала,
те ми стигна Иве млад войника
Па на свекърва тогай отказува:
- Леле, мале, леле, стара мале,
дали не си сина окъпала,
дали не си сина подоила,
та не можеш син да си познаеш?
Па на зълви тогай отказуйе:
- Фала вие, до две зълви,
дали не сте брата полюляли,
не сте ли му джамбаз разрешили,
та не може брат да познаете?
Те това е Иве млад войника.
Тогай им се Иве приказало,
че защо е Иве млад войника.

 


София, кв. Връбница (СбНУ 43/1942, № 143 - "Войник на сватбата на жена си"); дзвъници - рода; чамбаз - косак; коприна - кърпа; урини се - отиди си.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011