* * *

Войник на сватбата на жена си

- Мари, Марудо, Марудо!
Ако са мене вързали,
вързали и покарали,
ами теб що е, Марудо,
та след мен идеш,
идеш и плачеш?
Ела близичко при мене,
пръстени да си размениме
и кавул да си сториме -
да си ме чакаш, Марудо,
до дванадесте години;
ако ти Стоян не дойде,
тогава се глави и жени!
Чакала го е Маруда
до дванадесте години;
вчера хи кавул премина,
днеска хи беше сватбана...
Стоян е сьоднал да плаче
на царювине дворове.
Де го видяла царица,
та си Стояна попита:
- Оти ми плачеш, Стояне?
- Плачем ми, плачем, царице,
с Маруда кавул правихме -
да си ме чака Маруда
до дванадесте години;
вчера е кавул заминал,
днеска е Маруди сватбана!...
- Още ли стоиш, Стояне,
та поди си ми, Стояне,
в царювине хергеля,
отбери конче хранено,
юзда го въюзди, Стояне,
лютана змия усойна,
и попрегни го, Стояне,
с девет чьорни смокове;
та го, Стояне, возседни,
та си ми поди, Стояне -
дано Маруда завтасаш,
доде я не са отвели,
та ако я са отвели,
даде я не са венчали!...
Ага ми Стоян отиде,
тамам ми даре даряха;
всичкемнем даре мятаха,
и него даре дариха -
тьонкана риза льонена.
Той хи е впивал пръстенон,
баба го даде Маруди.
Маруда баба питаше:
- Бабчо ле, мила и драга,
кой ти е впивал пръстенян?
- Пътник е дошъл, снахо льо,
и него даре дарихме -
тьонкана риза льонена,
той ти е впивал пръстенон...
- Бабчо ле, мила и драга,
халал да са ви, бабчо льо,
моине тьонки дарове,
я ще с пътникан да ида -
той ми е първо венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011