* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й, мама, имала
един си сина Стояна,
той за син, той за дъщеря;
мило й да го ожени,
драго й ерген да ходи.
Че младичък го ожени
за малка мома Пройчица,
Пройчица булка хубава.
На три дни булка под було,
от царя хабер дофтаса -
Стоян при царя да иде,
пет годин служба да служи.
Чуди се Стоян, мае се,
как да си булче кайдиса,
като е младо и глупаво,
да не би да се ожени!
Като са млади и глупави,
четмо не знаят да четат,
писмо не знаят да пишат.
Стоянова стара майчица,
влязла в росна градинка,
две си китки извила
от ситен, росен босилек
и черноока камшица.
Едната даде на Стояна,
другата даде на Пройчица
и са си дума сторили -
на когот китка увехне,
той се е оженил.
Стоянова китка увехна,
пред царя молба той стори,
за малко да го отпусне.
И той си у село отиди,
булче под венчило той свари.
Дочака да се венчае
и на трапеза отиди.
Пройчица дари дареше,
и наред ръка целува,
и си Стояна дарила,
и му е ръка целунала.
Стоян си пръстен подаде,
Пройчица си прегърнал.
Па я Стоян поведи
и си я в къщи заведи.
Стоян сватбари думаше:
- Яжте и пийте, сватбари,
сватбата е вашта,
булката й нашта!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011